Какво ми липсва?
Знам какво ми липсва - нещо, което оставих преди близо година и половина. Къде от гордост, къде от наранени чувства, къде от решението, че трябва да се случи нещо ново. Който ме познава, веднага ще се сети. Става въпрос за театъра. Дали е било за добро или за лошо, само времето ще покаже. Обаче от декември 2006 до март 2008 още не ми е показало точно, така че не вярвам да се случи и утре или вдругиден, но знам, че щом видя сцена, старото “професионално изкривяване” веднага се явява. Абе, липсва си ми.
Все пак да си кажа мисълта. В събота вечерта (29-ти март 2008 г.) се оказах с Любимия на 25-годишния юбилей на Театрална Група “ТЕМП”, Враца (Трудна Група ТЕМП също важи). Изключително много обичам тези хора - познаваме се от 3 години и се запознахме на моя РД, кацайки на един техен фестивал във Враца. След това по съвсем случайно стечение на обстоятелствата аз започнах да работя с тях за другия фестивал, който организират - “Музите” в Царево. Тази година обаче този фестивал ще бъде “Жреци на Музите”, защото… пазарната икономика е ши*ано нещо и незнайно защо, българинът има едно неизменно качество - прецакай другарче.
Ох, думата ми беше, че много обичам и ТЕМП-овците, и режисьора им - неотразимия Георги Врабчев. Това е един невероятно талантлив човек, достатъчно луд, за да вярва, че може да осъществи ВСИЧКИТЕ си идеи, свързани със сцената. И хубавото е, че в 99 % от случаите наистина успява. Затова и беше спретнал една неземна церемония по случай празника, типично в негов стил.
Тази церемония обаче, незнайно защо, за мен беше изтъкана от противоречиви мисли и емоции. Колкото ми харесваше, толкова ми идеше да крещя от болка и безсилие. Замислих се и за пореден път стигнах до извода, че човек трябва да е малко тъжен, за да може да е истински щастлив. Обаче дали го осъзнава? Не знам за другите, но аз знам, че съм ЩАСТЛИВА. И знам ЗАЩО съм щастлива. И знам, че ще направя всичко възможно, за да запазя това щастие. Обещавам!
