Размисли преди Коледа
Има още две седмици до Коледа, но мен коледното настроение вече ме е прихванало. Всъщност, то рядко ме пуска, но все пак по Коледа си е най-добре изразено. За съжаление, обаче, само настроението е по-различното на Коледата – иначе всичко си е протича както по принцип, но без месо. Това обаче не пречи да преяждаме всяка година и да се чудим къде побрахме толкова много храна. Но иначе коледното настроение е хубаво нещо. Обаче освен коледното настроение, са ме налегнали и едни (пред)коледни мисли. Не са какво точно да купя на роднини и приятели, а са мисли за Дядо Коледа.
Като малка много си мечтаех да го видя (въпреки, че тогава той не се казваше точно така). А и винаги пълнолунието ме е подсещало за рекламите на Coca-Cola, където Дядо Коледа е в шейната, теглена от елени и пори нощта към пълната луна. Дали винаги по Коледа е пълнолуние?… Нямам спомени това да ми е правило впечатление предните Коледи, но тази година със сигурност няма да е, защото в момента е пълнолуние. Ей, на, гледам го! Много е красиво. Луната се е… Мисля, че “облещила” не е най-подходящата дума. Нещо по-поетично е, нещо от типа на “материализирала”, въпреки че и това не е най-поетичната и романтична дума, а луната заслужава точно такава. Но ще приема, че “материализирала” ме устройва. Та тази луна, която в момента гледам, отдавна изгря и вече е доста високо, но интересното е, че запази въгленовочервения си цвят. Това е най-невероятният цвят, който някога съм виждала. И понеже не винаги имам възможност да го гледам (в смисъл, че не винаги гледам, когато пълната луна изгрява и е с такъв цвят), той е още по-ценен и ме топли до следващия път… Това прозвуча малко странно…
Както и да е. Все пак идеята ми беше за Дядо Коледа. В предколедните си размисли съм далече от мисълта как всъщност Дядо Коледа се справя с всичките подаръци за една нощ по цялата земя. Ха, някой явно забравят за часовата разлика и за хиперсвръхскоростната шейна с вълшебните елени?! Не си мисля и как остава чист след минаването през комините. Напротив, даже го свързвам с коминочистач. И сигурно Дядо Коледа носи много повече късмет (да ме прощават коминочистачите) – все пак минава през всички комини, или поне там, където такова е поверието. А и се среща много по-рядко от коминочистач, въпреки че аз не си спомням и коминочистач да съм виждала, освен на картинка или на картите на Черен Петър. А пък и ние сме с парно.
Като казах традиции, май Дядо Коледа е най-нещастният човек на света, защото трябва да се съобразява с всякакви такива, навсякъде по света, където той трябва да посети търпящите подаръци. Сигурно е доста неприятно да се вреш по комини, да носиш огромни тежки чували, пълни с подаръци (от които нито един не е за теб), да се тъпчеш със сладки работи и т.н. Като казах и сладки работи, се сетих за друго нещо, което ме мъчи, а именно диетата на Дядо Коледа. Общоприето е, че слабите хора са по-красиви, обаче всички приемат Дядо Коледа като симпатичен, чаровен и добродушен дебеланко. И така си го и обичат. Аз също не съм от най-кльощавите и май се харесвам на хората, но все си мисля, че повече ще ме харесват с 10 килограма по-малко. Надали обаче някой си представя Дядо Коледа слаб. И всеки му оставя нещо за ядене и той трябва да се тъпче, за да си поддържа имиджа. Дали пък не страда от синдрома на българина да използва чуждото за лична облага, т.е. да кашира вкусотиите, които по право му се полагат на него, на “добрите деца”. А, не! Твърдо не! А ако има и диабет? И сигурно страда от синузит от течението в шейната?… Аз обаче пак се връщам на яденето. Дали някога е имал възможността да яде примерно пресни ягоди? Все пак по нашите земи той идва в разгара на зимата, когато има само пресни клечки за зъби. Но сигурно е опитвал други работи, за които ще чуя, само ако се преродя или в щъркел, или в друга прелетна птица, но и тогава няма да ги опитам, защото ще се храня с червеи и жаби.
А и на какъв ли език говори? Сигурно се разбира по някакъв начин с джуджетата, Снежанка и елените. Много се притеснявам, че като го срещна (ако въобще го срещна) и го заприказвам, той няма да разбере странния ми южнославянски брътвеж и ефектът ще е нулев. Много ще се объркам в този момент, признавам. Преди време по телевизията дадоха адреса на Дядо Коледа. Все още не съм писала, но съм решила нещо друго – да си взема пухеното яке, да замина за Лапландия (или където там беше) и да проверя лично за какво точно става въпрос. След това ще публикувам научен труд.
Ще мина на друг вълнуващ ме въпрос, защото започнах да звуча много… егоистично, да речем, въпреки че ми трябва нещо по-експресивно. Та, дали Дядо Коледа си има Баба Коледа? Или да го изразя по възможно най-тъпия начин: дали бил влюбен? И ако е бил, дали има деца и внуци? Много ми харесва перспективата да съм му внучка. А и какъв е бил преди да стане Дядо Коледа? Може би Чичо Коледа, а преди това Батко Коледа. Някак си не ми звучи… И дали някога ще се пенсионира? Това ми се струва най-невероятното и безсмислено нещо на света. И би било адски глупаво. Като малка майка ми (ако не се лъжа) съвсем адекватно ми обясни, че не всичко на този свят, което чуя, ще е истина. Не си спомням точно реакцията си, но престанах да вярвам в Дядо Коледа. Миналата Коледа обаче на едно празненство отново започнах да вярвам, защото го видях в очите на едно не по-голямо от 5 годинки момиченце. Не ми се иска сега той да се пенсионира и аз отново да престана да вярвам. А и, както казах, би било глупаво. Ако трябваше да се пенсионира, нямаше да се казва Дядо Коледа. А пък може би той е пенсиониран някой друг и тогава е станал Дядо Коледа? Много започнах да пенсионирам, затова ще мина на друго размишление.
Имам чувството, че луната съзаклятнически ми се усмихва. Тя сигурно знае всички отговори на догадките ми, но не чакам да ми ги каже. Просто ще поседя, ще я погледам и също ще й се усмихвам.
Между другото държа да отбележа, че (както може би стана ясно) за мен Дядо Коледа е идеалното същество. А и на всичко отгоре раздава подаръци. Е, не ми остава нищо друго, освен да продължавам да чакам Коледа, когато отново ще преям, ще се размажа преяла пред телевизора, ще си разопаковам подаръците и ще се надявам да видя Дядо Коледа.
Между другото да вметна, че май човешкият живот си минава в чакане от празник на празник, а по това време на годината са се събрали доста. Та и на мен сега друго не ми остава, освен да продължа да гледам въгленовочервената луна и да чакам слънцето да я унищожи.
13 декември 2000 г.
