Spook4e’s Weblog

Трудно е да си пепелник в днешно време. Особено ако не обичаш тютюнопушенето и предпочиташ хигиената. Но аз вече съм се примирил със съдбата си. Естествено, адски завиждам на моите роднини, които красят мраморната масичка в някое семейство на непушачи и се използват само за въпросното красене. А аз съм “арестуван” в един бар и понякога се оказвам единственият задълбочен слушател на някой, който си излива мъката на чашка. Дори и чашите вече са се настроили да не слушат в такива случаи, да не говорим за бармана. Но на мен ми е страшно интересно и винаги слушам изключително задълбочено. А и ние, пепелниците, сме доста добри слушатели – също като цветята – не прекъсваме, изслушваме до край дори и най-баналните истории, нямаме оплаквания и след това не портим на първия срещнат. Но с тази разлика от растенията, че ние не сме живи. Но може би така е по-добре. То пък не може всичко на веднъж.

Та, за този бар, където съм сега на служба. По-рано беше дискотека, но преди няколко месеца го разделиха на две части и аз отидох в новата (старата си остана дискотека) и слава богу, защото тази силна музика ми взе здравенцето. Тогава нон-стоп ме разнасяха от маса на маса, което страшно накърняваше достойнството ми. Все пак аз съм един масивен черен керамичен пепелник с реклама на Marlboro и предназначението ми е да стоя на бара, а не по масичките. Все пак и при пепелниците си има йерархия и аз съм на второто по важност стъпало. Пред моя вид са единствено онези пепелници, които приличат на кошчета за боклук и се слагат по чакалните и университетските барчета. Честно казано, не ми е ясно защо те са по-висшестоящи от нас, като се има предид, че не са и красиви на всичко отгоре. А и без това хората най-вече си тръскат по пода, дори и тук в бара. Както и да е, след мен са другите по-колоритни порцеланови пепелници, които обаче нямат реклама. След това са обикновените стъклени пепелници, а най-накрая (като не броим капачките за буркани) са очуканите пластмасови пепелничета, които могат да се намерят във всяко долнопробно кръчме. Та, съобразявайки се с тази йерархия, мисля, че е логично, че не бях съгласен със със съдбата си по онова време, когато работех в дискотеката. Е, аз и сега не съм особено доволен, но всъщност май въобще никога не бих бил, защото, както споменах вече, съм пепелник, който не обича пушенето. Доколкото съм си говорил за това с другите пепелници, само аз съм така. На всичко отгоре изпитвам невероятна болка, когато някой си гаси цигарата у мен. Да не говорим за пури. И май отново съм единственият в това отношение, защото пак не си спомням някой друг да се е оплаквал от същото. Явно аз съм един строго уникален пепелник.

Наскоро се замислих какво би станало, ако имаше женски пепелнички. Някак си думата “пепелничка” не ми звучи толкова респектиращо и важно, колкото “пепелник”, но честно казано, нямам нищо против аз да съм женски пепелник. Сигурно ще се използвам за нещо коренно различно. Сега обаче, като се замисля, колкото и да съм недоволен от съдбата си, не бих я променил. Така че, пепелничките да забравят!

Защо ми беше дошла тази идея наум? Преди няколко дни в бара обслужвах двама войници в отпуска. Те през цялото време се оплакваха от службата си и завиждаха на приятелките си, че не са на тяхно място. Оттам стигнах до извода, че на женските същества им е по-лесно. Но преди 15 минути от тук си тръгнаха две жени на средна възраст, които пък се оплакваха от цитирам: “лентяйския живот” на мъжете си. Ето кое ме накара да се откажа от пепелничките. Така че, сега си мисля, че след като съм създаден пепелник, трябва да си остана такъв.

А вчера пък имаше тук един господин, който след третата чашка започна да обяснява на бармана за кучето си. Човечецът не бил женен и си живеел само с животинката и говореше с голяма любов за нея. В момента имам чувството, че от кинология (както и от много други неща) вече нищо не ми убягва.

Да, доста често попадам на странни птици. Миналата седмица например тук беше попаднал един клошар. Не знам как. Ние сме реномиран бар. Аз обаче за пръв път виждах такова нещо. Колкото и внимателно да го слушах, успях да разбера само две думи - “живот” и “майка”, като втората се споменаваше изключително често. Предполагам, че начинът му на изговаряне се дължеше на факта, че имаше всичко на всичко един зъб в устата си, а езикът му имаше странен морав цвят и артикулацията на всеки би му куцала при тези обстоятелства.

Всъщност сега, като се замисля, се оказва, че общо взето всеки, пристъпил прага на този бар, си е по своему луд. Това може да се разбере по начина на пушене. Преди два дни дойдоха един мъж и една жена. За пръв път видях мъж да държи така цигарата си - като жена (клошарът пушеше цигари без филтър). А пък жената имаше един много плътен глас - като мъж - и на всичко отгоре имаше адамова ябълка. За пръв път видях жена с адамова ябълка. Интересен беше и разговорът им - единствено и само за мъже. Стояха малко, иначе със сигурност щеше да ми е интересно да ги послушам повече.

А пък сега точно пред мен седи една дама, която не е казала дума, откакто е влязла - само седи и си гледа чашата. Предполагам, че след още едно или две питиета ще проговори (сред пепелниците сигурно съм най-добрият психолог). За мое огромно щастие, не пуши. Иначе сигурно щях вече да съм пълен с фасове, макар да е тук от двайсетина минути.

Бил съм свидетел и на сключването на много бизнес сделки. А също и на развалянето на такива. Общо взето е голям смях, защото в повечето случаи и двете страни не знаят какво искат, но си придават важност с черпене и бавно и натъртено говорене, което след усърдно черпене става естествено говорене.

Я! Госпожата си тръгва и на нейно място сядат две тийнейджърки. Олеле, вадят цигари! Е, сега ще ме измърлят целия. Много мразя да съм мръсен, а и барманът ме зачиства само с един парцал, вместо да вземе и да ме изкъпе хубаво с топла вода и веро. Но мисля, че трябва да се задоволя с това, което имам, било то и мърляв парцал, с който са избърсани всички други пепелници от заведението преди мен.

Е, това е животът! Двете девойки в момента си говорят за някакъв преподавател, който ходел като, цитирам: “хълцащ танк”. Сигурно това е доста забележителна походка. Напомня ми как преди около месец тук дойде нова сервитьорка. Тя носеше обувки с много висок ток. Още първата вечер се спъна в изпружения крак на един от редовните клиенти, падна, изпусна пълна табла с чаши и си навехна крака. Всички се стреснаха, а на мен ми беше много смешно. Като не може да пази равновесие на токчетата, въобще да не се качван а тях!

Като казах редовен клиент, се сетих за няколкото индивида, които висят тук по всяко време на работния ни ден или нощ. Просто не ми е ясно откъде успяват да имат други преживявания, за които да си говорят тук, а те нон-стоп само това правят - бъбрят си за какво ли не, което им се е случвало в живота от другата страна на входната врата. И са страхотни философи и психоаналитици, но да няма късмета човек да им послуша съветите, защото сериозно ще си изпати - това може да го разбере и обикновен пепелник, а  пък и действителността го е доказала многократно.

Тези две момичета пред мен нямат адамова ябълка. Всъщност, откакто въпросната дама беше тук, постоянно оглеждам жените за адамова ябълка. Предната госпожа също нямаше.

Сега ще се проявя като клюкар, но преди няколко дни разбрах, че една от сервитьорките (също няма адамова ябълка) и барманът имат “романтична връзка”. Горките! Общо взето, всеки, който е дошъл тук и е говорил за любов, е бил разочарован от нея. А много са минали през този бар и през мен. Забелязал съм обаче, че в 90% от случаите този, който се изповядва пред мен, не е виновен, а обвинява или отсрещната страна, или трето лице. Хубаво е, че не съм се влюбвал, пък и как ли бих могъл? В този бар, колкото и шикозен да е, не мисля, че бих намерил подходящия предмет, към когото да насоча чувствата си. Няма смисъл да се хабя. Всъщност аз въобще не мога да се сетя за пепелник, чаша или какъвто и да било друг предмет, който да е бил влюбен. Май тия хора започнаха много да ми влияят, а това не е добре! Спомням си, че преди много време, още когато барът тепърва започваше да работи, тук наблюдавах два много красиви човека. Те бяха двойка, а след около месец мъжът беше сам тук и говореше много странно за нея. След това и тя беше тук и говореше по много подобен начин за него. Не ми се ще и аз да преживея това.